ДНК

Дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) е открита през 1929 г. от Фебъс Арън Теодор Левен (1869 -1940), руски учен, работещ в Америка. Уникалната двойна спирална структура на молекулите на ДНК е описана през 1953 г. в Англия като резултат на обединените усилия на два екипа от изследователи. През тази година Франсис Крик (роден 1918) и Джеймс Уотсън от Америка (роден 1928), работещи в Кембридж, създават първия модел на молекулярната структура на ДНК, който отговаря на всички експериментални характеристики на субстанцията. Тяхната работа става възможна благодарение на откритията и идеите на Розалин Франклин (1920 - 1958) и Морис Уилкинс от Нова Зеландия (роден 1916), които работят заедно близо до Лондон и изучават молекулата на ДНК. През 1962 г. тримата, които са останали живи, си поделят Нобеловата награда за това откритие. Преди да е намерена неговата структура, вече са били разкрити наследствените функции на ДНК.