Учени откриха растението с най-дълго ДНК

Учени откриха растението с най-дълго ДНК и разшифроваха генома му

http://www.alpinegardensociety.net/image_files/plantportrait/sized007_NC1507.jpg

Специалисти от ботаническата градина Кю Гардънс разкриха резултатите от разчитането на генома на растението Paris japonica. То вирее в субалпийски райони на Япония. Проучването показва, че това растение има геном, който е 50 пъти по-дълъг от този на човека.

Растенията имат далеч по-сложни ДНК структури от тези на хората и животните. Учените са идентифицираии 34 809 гена в дивите ягоди и 29 000 гена в какаото. За сравнение, гените на човека са „едва” около 25 000. В същото време, един чревен паразит, известен като Encephalitozoon intestinalis, има 2300 гени.  
 
149 милиарда базови двойки - това е нов световен рекорд за дължина на ДНК. Учените твърдят, че ако геномът на японското цвете, бъде опънат като въже, той би бил по-висок от лондонската кула Big Ben.  
 
Между другото, тази екстремна дължина на генетичния код не дава никакви предимства на растението. И дори напротив - тя му пречи да се адаптира към променящите се условия на околната среда. Поради факта, че ДНК репликацията е дълъг процес, цветето расте значително по-бавно от други растения.  
 
Според много генетици този нов световен рекорд няма да трае дълго. Учените подозират, че организми като амебата (Polychaos dubium) са с доста по-голям геном. Отдавна е известно, че дължината на генома не е свързана със сложността на организма. 
 
Учените все още не са постигнали консенсус, защо в света има големи разлики в дължината на генетичния код, или по-скоро - в размера на отпадъчната ДНК (една част от която обаче съвсем не е за изхвърляне!).

Предишните рекорди за най-дълга ДНК структура принадлежаха на рибата Protopterus aethiopicus и на растението Fritillaria assyriaca.

Специалистите в Кю Гардънс се грижат за опазването на световното растително разнообразие. Те са събрали ДНК проби от над 37 000 растения и имат най-голямата в света банка от растителни семена.

Неделин Бояджиев

По материали от:

http://www.membrana.ru

http://www.kew.org